През третото тримесечие на 2022 г. заетостта възлиза на 197.3 милиона, с 2% над нивото преди кризата с Covid-19.
Причината за тази нарастваща заетост в държавите-членки на мрежата на ПЕС през предходните години се дължи главно на значителното увеличение на участието на работната сила на хора от по-възрастните кохорти. Тази тенденция продължи в сравнение с третото тримесечие на 2022 г. и 2019 г. с ръст на заетостта на възрастните хора (55 до 64 години) от +9.3%, но броят на заетите млади хора (под 25 години) също се увеличи с 4.5% , а броят на хората в най-висока трудоспособна възраст е на същото ниво като през третото тримесечие на 2019 г.
Фигура 1: Заетост по възрастови групи; 3rd тримесечие на 2019, 2020, 2021 и 2022: държави-членки на ПЕС в милиони
Източник: База данни - Евростат lfsi_emp_q, няма данни за Лихтенщайн и Румъния
Детайлен анализ показва, че развитието на заетостта в страните от Европейския съюз, Исландия и Норвегия (няма данни за Лихтенщайн и Румъния) варира силно.
В седем държави-членки на ПЕС заетостта е намаляла през третото тримесечие на 2022 г. в сравнение с третото тримесечие на 2019 г., а в Естония и Латвия броят на по-възрастните работници също е под сравнимото тримесечие.
Тенденциите на заетостта за възрастовата група 15-24 години са намалели както в балтийските държави, така и в Южна Европа, те също са намалели в Люксембург, Малта и Португалия, но заетостта е намаляла най-значително в Полша, с -18.6%.
Във възрастовата група 25-54 заетостта е намаляла в повечето от дванадесетте държави-членки на умерено ниво в тригодишно сравнение; обаче в Латвия и Чешката република той е спаднал с повече от 4%.
Фигура 2: Развитие на заетостта (в %) и увеличение на нивото на заетост (в процентни пунктове) на възраст от 15 до 64 години; трето тримесечие на 2019 г. до трето тримесечие на 2022 г.: държави-членки на мрежата PSE
Източник: База данни - Евростат lfsi_emp_q, няма данни за Лихтенщайн и Румъния
През 2021 г. коефициентът на заетост в ЕС-27 (дял на заетите лица в населението на възраст 15-64 години) достигна 68.4%, най-високата стойност за 10-годишно сравнение. През 2020 г. е отчетен спад само с 1.1 процентни пункта спрямо 2019 г., което се дължи на мерките за запазване на заетостта. През третото тримесечие на 2022 г. коефициентът на заетост е 69.9%, с 1.8 процентни пункта по-висок от третото тримесечие на 2019 г.
Според прогнозата на ОИСР за демографското развитие от август 2022 г. двадесет държави-членки на мрежата PSE трябва да очакват забележим спад на населението в трудоспособна възраст от 15 до 64 години до 2050 г.
Страните в Източна и Югоизточна Европа се очаква да отбележат спад на населението в трудоспособна възраст, но балтийските държави ще видят най-голям спад: Латвия -35.0%, Литва -33.4% и Естония -14.1%.
Демографският преход ще бъде едно от ключовите предизвикателства през следващите години: в държавите-членки на мрежата на ПЕС 23.7 милиона 15-19 годишни потенциално ще влязат на пазара на труда през 2022 г. (потенциално, тъй като голяма част от тях все още са в процес на образование ), в сравнение с 27.1 милиона напускащи 65-69 години. Това вече води до потенциална разлика в работната сила от 3.4 милиона души, която ще се разшири до 6.3 милиона през 2050 г.
Фигура 3: Относителна промяна в работещото население в държавите-членки на мрежата на ПЕС 2022-2050 г.
Източник: OECD, няма данни за Лихтенщайн и Румъния
Оставете коментар