Кризата с Covid-19 и съпътстващият спад на икономическата продукция през първата половина на 2020 г. оставиха дълбоки белези на европейския пазар на труда, като секторите, ориентирани към услуги, като туризъм, търговия, авиация и икономически услуги, като лизинг на персонал и културния сектор, са особено засегнати.
За да смекчат въздействието на кризата, на практика всички държави-членки приложиха съответно адаптирани икономически инструменти като корекции на работното време и мерки за запазване на работните места, като например краткотрайно работно време. Някои държави-членки разработиха правното основание за работодателите да освобождават служители на краткосрочна основа с възможност за връщане или задължение за повторно наемане на работа. В много страни предприятията, претърпели спад в търсенето, получиха финансова помощ.
Следователно нивата на безработица бяха с ограничена приложимост поради мерките за запазване на работни места в много страни. Индикатори като отсъствия от работното място или броя на лицата без платена заетост изобразяват далеч по-смислено ситуацията на пазара на труда през 2020 г.
Броят на отсъстващите от работа, който достигна пика от около 36 милиона през второто тримесечие на 2020 г., беше 19.7 млн. година по-късно, т.е. малко над цифрите от второто тримесечие на 2019 г., годината преди кризата. Броят на неактивните лица през второто тримесечие на 2020 г. нарасна в сравнение с предходната година с 6% и се върна на нивото отпреди кризата през второто тримесечие на 2021 г.
Докато равнището на безработица през 2020 г. е с 0.4 процентни пункта над нивото от 2019 г., средногодишното ниво на безработица за 2021 г. в страните от ЕС е 27%, т.е. с 7 процентни пункта по-високо от 0.2 г. Равнището на безработица при мъжете е на ниво 2019% (+6.7 процентни пункта над 0.2 г.) и този на жените със 2019% (+7.4 процентни пункта).
Ситуацията на пазара на труда обаче се развива много различно в отделните държави-членки на мрежата на ПЕС. Седем държави отбелязаха спад в нивото на безработица в сравнение с 2019 г., други страни отбелязаха увеличение между 0.1 процентни пункта (Полша, България, Дания) и 2.5 процентни пункта (Исландия, няма данни за Лихтенщайн).
Фигура 1: Ниво на безработица през 2021 г. (от 15 до 74 години) и промяна в процентни пунктове в сравнение с 2019 г.
Източник: База данни - Евростат une_rt_a; няма данни за Лихтенщайн, прекъсване на времевата линия в Норвегия, отклонения в дефинициите в Испания и Франция
Коефициентът на младежка безработица (15 до 24 години) остава в 25-те държави-членки все още ясно над нивото от 2019 г., като само четири държави-членки са под нивото отпреди кризата.
Фигура 2: Коефициент на безработица на младите хора през 2021 г. (15 до 24 години) и промяна в процентни пунктове в сравнение с 2019 г.
Източник: База данни - Евростат une_rt_a; няма данни за Лихтенщайн, прекъсване на времевата линия в Норвегия, отклонения в дефинициите в Испания и Франция
Дългосрочната безработица, която нарасна между 2009 и 2013/14 г. от 5.4 на над 11 милиона души в резултат на финансовата и икономическа криза, продължи да намалява през следващите години, но през 2021 г. отново нарасна за първи път от седем години. Средногодишно за 2021 г. 2.868 милиона жени и 2.987 милиона мъже на възраст от 15 до 74 години са били без работа за повече от 12 месеца.
Оставете коментар